Способите за прекратяване на СИО са подробно и изчерпателно изброени в чл. 27 от Семейния кодекс /СК/. Според тази норма СИО се прекратява автоматично с прекратяването на брака. На следващо място СИО може да бъде прекратена по съдебен ред и по време на брака /без да се прекратява брака/, ако важни причини налагат това, както и ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. СИО по отношение на вещ се прекратява и когато кредитор насочи принудителното изпълнение върху тази вещ за личен дълга на единия от съпрузите. СИО се прекратява автоматично и с влизане в сила на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.
Както беше посочено, законът – чл. 27, ал. 2 СК, е предвидил, че СИО може да бъде прекратена по съдебен ред по време на брака, ако важни причини налагат това. Този институт е запазил действието си още от СК от 1968 г. (отм.), поради което относно задължителното тълкуване на понятието „важни причини“ ще намери приложение Постановление № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 4/1972 г. на Пленума на ВС. Съгласно пункт VII, от цитираната задължителната съдебна практика, „важни причини“ могат да бъдат например: поведението на единия съпруг, което създава сериозна опасност за увреждане интересите на другия съпруг и децата от брака, изпадането на единия съпруг в недееспособност. Невъзможността на кредиторите на единия съпруг да се удовлетворят от индивидуалното имущество на съпруга длъжник във връзка с негови индивидуални задължения, необходимостта да се конфискува или отнеме с присъда от съпруга-подсъдим имуществото му и т. н. Допустимо е в такива случаи съдът да прекрати съпружеската имуществена общност само по отношение на определена вещ или права върху вещ, върху част от вещи или по отношение на всички общи притежания на съпрузите. Към коя от отделните възможности ще прибегне съдът, се определя от причините, наложили прекратяването на имуществената общност.
Изброяването е примерно, а не изчерпателно. Тук е важно да се отбележи, че е достатъчно действията на единия съпруг да накърняват или да застрашават имуществените интереси на другия, за да може да бъде изведена „важна причина“ за прекратяване на СИО по смисъла на чл. 27, ал. 2 СК, като е без значение дали от брака им има деца / Решение № 133 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 1700/2010 г., ГК., ІV Г. О. на ВКС/. В този смисъл ВКС е имал възможността да се произнесе, че ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца, поведението на единия съпруг, застрашаващо интересите на другия съпруг, се явява важна причина по смисъла на чл. 27, ал. 2 от СК, за прекратяване на СИО по време на брака. Когато единият от съпрузите предприеме несъобразени със закона действия, които целят чрез привидно правомерни актове превръщането на СИО в еднолична собственост, то това поведение застрашава интересите на другия съпруг. В светлината на цитираното по-горе задължително тълкуване, установяването на такова поведение се явява достатъчно, за да се направи извод за наличие на важни причини за прекратяване на СИО по време на брака по иск на застрашения съпруг.
Възможно е обективното съединяване на иска за прекратяване на СИО по време на брака с иска за определяне на по-голям дял поради преобладаващ принос.